Стартира поредното издание от поредицата „Онлайн класически концерти“ – Проект на Софийската филхармония и Българския културен институт в Берлин.
От 15 февруари 2022 г. до 28 февруари 2022 г.(19:00 часа) почитателите на класическата музика могат да проследят на нашия YouTube канал:
Link: https://youtu.be/lzn3Zaf4F6Q
поредния концерт на Софийска филхармония.
Ние ще Ви представим:
СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ – КОНЦЕРТ
Диригент
ЕМИЛ ТАБАКОВ
Солист
АННА ФЕДОРОВА
(пиано)
ПРОГРАМА:
Сергей Рахманинов (1873-1943)
Концерт за пиано и оркестър № 3 ре минор, ор. 30,
I. Allegro ma non tanto
II. Intermezzo. Adagio
III. Finale. Alla breve
Антонин Дворжак (1841-1904)
Симфония № 8 в сол мажор, оп. 88, B 163
1. Allegro con brio (G мажор)
2. Адажио (до минор — до мажор)
3. Allegretto grazioso — Molto vivace (соль минор — сол мажор)
4. Allegro ma non troppo (G major)
Софийската филхармония е една от най-важните културни институции в България. Репертоарът й включва произведения от целия музикален свят – от класически до съвременни, включително и премиери на произведения на български композитори. Филхармонията се радва на висока почит и признание в цял свят, тя е гост на най-големите музикални сцени в Европа, Азия и Америка. Прави записи в Радио Париж, Радио Берлин, Радио Москва, Радио Мюнхен, Българското национално радио и Българската национална телевизия. Софийската филхармония има множество национални и международни престижни награди. От 2017 г. Филхармонията се ръководи от диригента, маестро Найден Тодоров.
ЕМИЛ ТАБАКОВ (1949) е музикант с доказан авторитет, определян в европейската преса като диригент с „елегантен жест, способен да предаде максимално точно съдържанието на партитурата”.
Емил Табаков е гостувал с ръководените от него оркестри, а също и като гост-диригент в Германия, Англия, Дания, Швеция, Полша, Франция, Италия, Русия, Испания, Румъния, Австрия, Швейцария, Белгия, САЩ, Австралия, Канада, Япония, Южна Корея, Сингапур, Тайван, Еквадор, Колумбия, Куба, Бразилия, Израел, Холандия и др. Дирижирал е оперни спектакли в теaтър “Ла Фениче” (Венеция) и Теaтър “Реджо” (Торино). Концертирал е с Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Радио Франс, Националния оркестър “D’ile de France”, Националните оркестри на Лил, Лорейн, Нант, Кан, Симфоничния оркестър на Авиньон, Симфоничния оркестър на Арена ди Верона, Симфоничния оркестър “Чайковски” на Московското радио, Симфоничния оркестър “Нова Русия”, Нов филхармоничен оркестър на Вестфален, Бохумски Симфоничен оркестър, Сеулска Филхармония, Симфоничния оркестър на Токио Сити, Симфоничния оркестър на Рио де Жанейро, Симфоничния оркестър на Сао Паоло, Симфоничния оркестър на Щат Мексико, Симфоничния оркестър на Монтерей, Филхармония “Джордже Енеску” (Букурещ), Атински филхармоничен оркестър, Държавен Симфоничен оркестър на Истанбул, Симфоничния оркестър “Борусан” (Истанбул), Президентски Симфоничния оркестър – Анкара и др.
Репертоарът на Емил Табаков включва голямо разнообразие от оперни и симфонични произведения от класиката, романтизма и съвременни автори.
Украйнска пианистка АННА ФЕДОРОВА (р. 1990) налага своето име с ранни сценични изяви и успешни участия като солист и камерен изпълнител. От Аржентина и Съединените щати през Европа до Япония тя свири в някои от най-престижните концертни зали там, на престижни музикални фестивали като този във Вербие, Гщат, Musikdorf Ernen (Швейцария), фестивали във Франция, Италия, Шотландия, Съединените щати, Полша, Триест, на о. Корфу, в Кобленц (Германия). Сред оркестрите, с които се изявява, са Филхармоничният оркестър и Кралската филхармония (Лондон), Хонконгската филхармония, Оркестрите в Далас, Киото, Йомиури Нипон, Нидерландската филхармония, Камерата Амстердам, Orchester Lamoureux (Франция), Филхармоничният оркестър на Буенос Айрес, Камерният оркестър на Лозана, Националният оркестър на Мексико и Израелския камерен оркестър.
Сергей Василиевич Рахманинов, (роден на 20 март [1 април, Нов стил], 1873, Онег, близо до Семьоново, Русия – умира на 28 март 1943, Бевърли Хилс, Калифорния, САЩ), композитор, който е последният велик представител на традицията на руския романтизъм и водещ виртуоз на пианото за своето време. Той е особено известен със своите концерти за пиано и пиесата за пиано и оркестър, озаглавена „Рапсодия на тема Паганини“(1934).
Рахманинов синтезира в творчеството си принципите на Петербургската и Московската композиторски школи (както и традициите на западноевропейската музика) и създава свой собствен оригинален стил, който по-късно оказва влияние както на руснаците, така и на световната музика на 20-ти век.
Концерт за пиано и оркестър № 3 ре минор, ор. 30,
Сергей Рахманинов композира Трети концерт за пиано, оп.30 в ре минор през 1909 г. в имението си Ивановка в Централна Русия.
Форма: В трите си части той се основава на формата, обичайна за солови концерти в епохата на романтизма.
Поради своя меланхоличен характер, простотата и уж особения си руски звук, мнозина вярват, че темата е аранжимент на руска народна или църковна песен. Композиторът категорично не се съгласява с това, като каза за темата си: „Тя просто се съчини сама“.
Въведение в творбата:
Неслучайно Третият концерт за пиано получава прякора „Концерт за слонове“ – „неизпълнима“ – „концертът с най-много ноти в секунда“… Не липсват суперлативи, когато говорим за Третия концерт за пиано на Сергей Рахманинов. Само си представете: руски пианист, който е смятан за виртуоз от най-висока класа, се появява за първи път в Ню Йорк през 1909 г. – и неговият страхотен солов концерт, композиран специално за американското турне, започва с много проста тема. Детска песен, изпълнена едногласно! Разбира се, това не е случайно, а обмислен ход. Идеята е, че блясъкът и изобретателността на пианото ще имат още по-голямо въздействие, когато се започне с най-простия материал. Всъщност, яснотата и богатството вървят ръка за ръка в оp. 30 на Рахманинов. С началната тема ала „руска“, композиторът поема ангажимент към родината си, за да се постави след това в традицията на повлияния от Запада романтичен виртуозен концерт. Неслучайно Третият концерт за пиано получава прякора „Концерт за слонове“ от самия Рахманинов. Той поставя много високи технически изисквания към пианиста. Според изчисленията, от всички велики концерти за пиано, този е с най-много ноти в секунда в партията за пиано. Нищо чудно, че Йозеф Хофман – на когото Рахманинов посвещава концерта си – никога не се е докосвал до този концерт през живота си. Той твърди, че парчето е твърде трудно за него. На премиерата на този концерт за пиано на 28 ноември 1909 г. в Ню Йорк Сергей Рахманинов сам изпълнява соловата партия.
Антонин Дворжак е чешки композитор, чиито композиции се определят като романтизъм.Дворжак влиза в историята на музиката като един от основателите (заедно с Б. Сметана) на чешката музикална класика и създател на националната симфония. Той е един от най-често изпълняваните и най-известните чешки композитори в света. В какъвто и жанр да се проявява Дворжак, навсякъде той е изцяло индивидуален. Неговата изобретателност в музиката е изумителна, а красотата на мелодиите е уникална. Музиката на Дворжак се характеризира с мелодично богатство, хармония на формата и яркост на цветовете. Творческото наследство на музиканта включва валсове, опери, хуморески, концерти, симфонии и етюди.
Симфония № 8 в сол мажор, оп. 88, B 163
1. Allegro con brio (G мажор)
2. Адажио (до минор — до мажор)
3. Allegretto grazioso — Molto vivace (соль минор — сол мажор)
4. Allegro ma non troppo (G major)
Творбата е написана през лятото и началото на есента на 1889 г., главно в лятната му резиденция във Висока. Тази среда, в която Дворжак се е чувствал най-спокойно, сякаш е отразена в цялостната атмосфера на новата му симфония. Тук той създава произведение, изпълнено с радост от живота и възхищението му от естествената красота и отново разкрива привързаността на композитора към чешката и славянската народна музика.
Приятно гледане и слушане!